Кои са зоните, където може да избухне война за питейна вода?
Ново изследване разказва тревожната картина на близкото бъдеще, където хората се борят за питейна вода. Тези „ водни войни “ с постапокалиптичен привкус биха могли да станат действителност в най-скоро време с утежняването на климатичните промени и ускоряването на световния приръст на популацията, в случай че не бъдат взети незабавни ограничения, написа World Economic Forum.
Проучването, което прави Съвместният проучвателен център на Европейската комисия (ЕК), сигнализира за сериозните последствия от изменението на климата, съчетани с увеличението на популацията, които ще провокират засилена конкуренция за разпределянето на водните запаси, районна неустойчивост и обществено неспокойствие.
Докладът дефинира няколко „ горещи точки “ по света, в които може да се развие сходен проблем. Не е изненадващо, че това са области, в които има проблеми с достъпа до прясна вода или където водата се явява граница сред страните.
Тези точки включват реките Нил, Ганг-Брахмапутра, Инд, Тигър и Ефрат, както и Колорадо.
Проучването е ръководено от Фабио Фариноси, който употребява програмен продукт, моделиращ другите фактори, които биха могли да провокират борби за питейна вода. Алгоритъмът разчита на информация за 551 предходни случая на сходни спорове.
Учените считат, че вероятността от започване на „ водни войни “ е сред 75% и 95% през идващите от 50 до 100 години.
Фариноси се надява, че обстановката може да се усъвършенства, в случай че страните от тези региони стартират да си сътрудничат в тази тенденция.
Екипът на Съвместния проучвателен център е подготвил показател, както и модел за установяване на най-рисковите региони, най-много при африканските страни.
Публикуваните схеми демонстрират, че евентуалните конфликтни зони през 2050 година ще бъдат регионите на централните и източни щати в Съединени американски щати, страните от Централна и Източна Европа, през които минава Дунав или които граничат с реката, Източен Китай, Южна Индия, Централна Азия (Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан), по-голяма част от Африка и Южна Америка.
Най-слабо наранени, колкото и необичайно да наподобява, ще останат страните от Арабския полуостров, Северна Африка, Тибетското плато, огромна част от Русия, Канада, Аляска и Австралия.
Въпреки това наклонността за понижаване на питейната вода ще се появи и в други региони през 2100 година, разпростирайки се съвсем по цялата сухоземна повърхнина на планетата.
По публикацията работиха: Аспарух Илиев, редактор Елена Илиева
Проучването, което прави Съвместният проучвателен център на Европейската комисия (ЕК), сигнализира за сериозните последствия от изменението на климата, съчетани с увеличението на популацията, които ще провокират засилена конкуренция за разпределянето на водните запаси, районна неустойчивост и обществено неспокойствие.
Докладът дефинира няколко „ горещи точки “ по света, в които може да се развие сходен проблем. Не е изненадващо, че това са области, в които има проблеми с достъпа до прясна вода или където водата се явява граница сред страните.
Тези точки включват реките Нил, Ганг-Брахмапутра, Инд, Тигър и Ефрат, както и Колорадо.
Проучването е ръководено от Фабио Фариноси, който употребява програмен продукт, моделиращ другите фактори, които биха могли да провокират борби за питейна вода. Алгоритъмът разчита на информация за 551 предходни случая на сходни спорове.
Учените считат, че вероятността от започване на „ водни войни “ е сред 75% и 95% през идващите от 50 до 100 години.
Фариноси се надява, че обстановката може да се усъвършенства, в случай че страните от тези региони стартират да си сътрудничат в тази тенденция.
Екипът на Съвместния проучвателен център е подготвил показател, както и модел за установяване на най-рисковите региони, най-много при африканските страни.
Публикуваните схеми демонстрират, че евентуалните конфликтни зони през 2050 година ще бъдат регионите на централните и източни щати в Съединени американски щати, страните от Централна и Източна Европа, през които минава Дунав или които граничат с реката, Източен Китай, Южна Индия, Централна Азия (Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан), по-голяма част от Африка и Южна Америка.
Най-слабо наранени, колкото и необичайно да наподобява, ще останат страните от Арабския полуостров, Северна Африка, Тибетското плато, огромна част от Русия, Канада, Аляска и Австралия.
Въпреки това наклонността за понижаване на питейната вода ще се появи и в други региони през 2100 година, разпростирайки се съвсем по цялата сухоземна повърхнина на планетата.
По публикацията работиха: Аспарух Илиев, редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ